Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
новини, преживявания, технологии, туризъм, споделяне...
Автор: bashka Категория: Лични дневници
Прочетен: 18553 Постинги: 13 Коментари: 2
Постинги в блога от Април, 2014 г.
Добре...решиха да си сменят името, всъщност могат да правят каквото си поискат, но когато това засяга потребителите им, когато техните потребители имат проблеми, а те не вземат мерки повече от месец...започвам сериозно да се дразня.

Незнам дали и други имат този проблем, но ето моя:
Вече повече от месец не мога да отварям и разглеждам всички добавени от мен в  секцията "Наблюдавани" обяви. Добавям ли добавям там, и примерно имам 10 наблюдавани обяви, но мога да видя само 3. Единственото заобиколно решение, което сам открих по случайност беше, когато отворя мобилната версия на сайта им - примерно от телефона си, или добавяйки "m" пред адреса на сайта - като m.prodavalnik.com

За съжаление, сега когато се прекръстиха на Olx.bg това вече не работи и всичките мои наблюдавани обяви не са достъпни.


Писах им няколко пъти, като първия път ми искаха скрийншотове на проблема.
Пратих им.
После им писах пак...и пак няколко пъти - отговова беше - "Знаем за проблема, работим по него"
И така вече повече от месец.

Добре, не мога едно да разбера - огромен по популярност сайт, реклами по телевизията, предполага се, че там работят добри програмисти. А вече толкова време никакво развитите по проблем, и то не маловажен според мен!

Имам познати програмисти и то наистина добри и те искренно се смеят, когато им разкажа за проблема. Идеята е, че това не е нещо толкова сложно....

Незнам...писва ми и незнам дали още дълго ще използвам услугите им.
Жалко, че само домейна Prodavalnik.pro е свободен - някой не иска ли да направи алтернатива ? ;)
Категория: Технологии
Прочетен: 2062 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 01.05.2014 13:26
„КРАЯТ НА ОМАГЬОСАНИЯ КРЪГ“
(оригинално заглавие: THE BROKEN CIRCLE BREAKDOWN) на Феликс ван Хрунинген разказва за любовта между Елиз, която има ателие за татуировки и Дидие, който е музикант. Щастието им е поставено на изпитание от тежката болест на дъщеря им.

Филма е малко стар и може да не допадне на всеки още повече, че филма е Европейски...но за всички ценители на стойностното кино, за истинските неща от живота, за добрите и за лошите мигове, за любовта - горещо го препоръчвам!

Съжалявам, че го открих чак сега...може и някой друг като мен да не го е гледал.
Определено влиза в мислите, кара те да преосмисляш някои неща изоснови.
Кара те да плачеш и усмихваш, но в крайна сметка това са нещата от този живот и този свят.

Трейлър:


Категория: Видео
Прочетен: 821 Коментари: 0 Гласове: 0
TERRACE UNKAI - е едно вълшебно място над облаците, намиращо се в Японския курорт Tomamu Resort на остров Хокайдо.
Уникално живописно място разположено високо на върха на планината, а често и над облаците , което дава на туристите неповторима гледка към белите, пухкави облаци.
 “TERRACE UNKAI” се превежда от Японски като "CLOUD SEА" - "Облачно море".
Естествените горещи извори в района, както и разликите в температурата през няколкото часа , когато нощта се превръща в ден определят формирането на безупречно бяло одеало от облаци над планинския район.

image

Терасата е отворена за туристи през летните месеци до края на септември, но дори и през този кратък сезон морето от облаци може да се наблюдават само около 40 процента от времето. В облачни дни, цялото живописно място е погълнато от гъста мъгла. И дори при ясни дни, ще трябва да станете доста рано сутринта, за да хванете облаците в действие.
Кабинковия лифт започва транспортирането на посетителите в 4 часа сутринта до само 8:30 часа, така че ако имате намерение да отиде над облаците, не забравяйте да настроите алармата на часовника си :)

image

image

image

image

image

Благодарности за снимките на:
mypacetravel
Troy Jack
Robert Grbevski
K. Yano
NoriBay
Категория: Туризъм
Прочетен: 767 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 11.04.2014 17:55
Chаteau de Marqueyssac се намира в региона Dordogne, в малкия град Vеzac, Франция.
И привлича куп туристи заради своите туристически атракции -
древната крепост Markizyak и голямата си градина, състояща се от един лабиринт от храсти, на които майстори градинари дадоха правилни и чудновати геометрични фигури.

Провинциалния град Vеzac във Франция е известен в цял свят със своята древна крепост от 17 век и пейзажите на своята градина.

Насладете им се...

image

image

Растенията се подрязват на ръка всяка пролет и есен и така храстите имат една и съща форма, както преди стотици години. За цялата градина се грижат 4-ри градинаря. Храстите са положени за първи път в края на 17 век за аристократично семейство, което е собственик на имота от 1692 г.
Зад произхода на градината по склоновете на замъка и стъпаловидните тераси стои градинаря Le Notre, който стана основател на собствена школа по ландшафтен дизайн в момента.

image

Древния замък Markizyak бе открит за обществеността през 1996 г. след обстойни ремонти и реконструкции и в момента е една от най - известните забележителности на Централна Франция.

image

image

image

image

Благодарности за снимките на:

Rich Prime
jen&co
Esther Westerveld
jeffel123
Dale Gillard
John Jones
Michel Craipeau
Fabienne
Zeldenrust
Roald Sieberath
lauraknosp


Категория: Туризъм
Прочетен: 712 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 10.04.2014 10:02
09.04.2014 10:28 - Любов ли ...
Всеки иска да го огрее. Всичките приказки са любовна игра. Задоволяваме първичните си нужди,  като пещерните хора. Като изключим праисторическите дни.  Тогава не са говорили. Изръмжавали са няколко пъти  и са се чукали.

Няма нищо по-погрешно от  глупавото търсене на "единствената". Напълно погрешно.
Намирането на "единствената"  е погрешна концепция.
Вие имате приказните очаквания,  че сексът вече не е чукане, а правене на любов.
В началото може и да правите любов,  но после ще искате да се чукате.
Ще се замислите за това.  Ще започнете да се питате: "Защо искам да чукам жената,
която обичам?"
И тогава ще осъзнаете,  че никога не сте я обичали.
Вместо това сте обичали идеята  да бъдете влюбен в нея, затова тази жена не е "единствената",   а представата ви за единствената.

Веднъж я заведох на един покрив. Пихме, вечеряхме и танцувахме.  Както и да е. Представи си следното…Минава полунощ, разхождаме се на терасата и виждаме огромната луна,  която висеше над града, озарявайки цялото небе. Имаше нежен бриз, повяващ косата й.  Беше идеално. Това е идеално. Беше просто момент.
Идеален момент! Всичко в тази вечер,  всичко около нас беше идеално. Аз го знаех, тя го знаеше. И в този момент, само за този момент, аз помислих, че я обичам. Не можах да и го кажа...Защото моментът си отиде  толкова бързо, колкото и дойде, и аз осъзнах, че не обичам момичето.  Обичам момента. Винаги става дума за момента.
Докато не срещнах Нея.
Когато бях с Нея  дори не мислех за идеални моменти. Дори не опитвах да ги търся.
И като се замислих, осъзнах…че всеки момент с Нея беше идеален. Защото я обичах!
И осъзнах, че любовта е идеалният  момент, който никога не свършва.

..из Caveman



Категория: Тя и той
Прочетен: 585 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 09.04.2014 10:30
Стоеше..стая с приглушена светлина, слънцето там далече и тук близо. Само трябваше да излезе за да го докосне и то да докосне него. Да го почувства. Студено е. Виждаше различни хора, различи лица да минават всеки ден покрай него.

Понякога прикрити от вълнени шалове и топли шапки. Но очите те винаги се виждаха. А те бяха искрящи, тъжни, весели, сами..най - различни, със своята собствена история. Рядко някой поглеждаше натам, към него. Толкова рядко. А той винаги ги виждаше. Най - красивите същества бяха няколко момичета, които минаваха от там всеки ден. Едното разхождаше куче, беше с лек шал, симпатична шапка и високо палто. Движеше се с лекота. Погледа и беше вперен напред, сякаш изгаряше от нетърпение да открие нови светове или да види блясъка на близкото море. Бързаше. Косите и бяха дълги но обвити с шала. Всичко по нея беше прибрано, сякаш пазено. Нито веднъж не погледна насам. Второто момиче също разхождаше куче. Беше с къса светла коса. Беше красива. Сякаш леко се усмихваше, изглеждаше бодра винаги, с настроение да обиколи целия свят. Отново не поглеждаше насам. Няколко слънчеви зайчета играеха вече по лицето му. Топлиха го. Нежност. За миг щяха да му попречат да види танца на дългите и коси. Развети от вятъра, небрежно във всички посоки те криеха лицето и. Загадка. Движеше се бързо но беше толкова красиво, начина по който се придвижва, разпилените коси, ръката, която се опитваше да ги прибере към себе си. Едновременно безсилна и така целеустремена. Тя също не погледна насам. Вече я нямаше но беше оставила следа от себе си. Не беше видял очите и. Какви ли бяха те? Какво ли излъчваха..

Музиката му помагаше да не брои времето. Или работата, когато я имаше. Често излизаше за малко навън, оставяше се на мразовития вятър и съзерцаваше морето. Но вместо него виждаше разпилените коси. Но това не трая дълго... Чудесата се давеха в тъмнината и самотата. Понякога това водеше до умора, а друг път то ярост. Беше забравил да се наслаждава на малките неща. Беше забравил да пише стихове. Да рисува мечти. Да бъде себе си. Живееше сякаш някак отстрани наблюдавайки се и искайки да извика - "хей ти, какво правиш със себе си".

Не беше самотен, беше просто.. сам! Намираше се в центъра на страхотно място, море, слънце, хора, музика. А сякаш не беше там. Имаше усещането, че чува някаква мелодия в себе си, че вижда през всичко и това му пречеше, като невидима преграда да докосне живота. Да го прегърне здраво и живее. Сънуваше нечии устни, влажни целувки, топли усмивки, ефирен смях. Отваряше очи и искаше да го няма.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 957 Коментари: 2 Гласове: 2
Търсене

За този блог
Автор: bashka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 18553
Постинги: 13
Коментари: 2
Гласове: 7
Спечели и ти от своя блог!
Архив